​

ВЪЗРОЖДЕНЦИ

есе

на Девора Константинова, 14 години,

ученичка в Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на Република България в Лондон, Великобритания

              Идеите, довели българския народ до свобода и самостоятелна държава, се дължат на много от нашите възрожденци и будители. Благодарение на много родолюбиви българи и до днес България е независима държава. Борбата на нашия народ за свобода с поробителя е започнала от концепцията за извоюване на свободата със собствени сили. „В купом са българите своята свобода изгубили и пак вкупом трябва да я добият“ е ръководната мисъл, с която започва и продължава борбата срещу турското иго. Със собствените си думи и вярвания Георги Сава Раковски пробужда, предвожда, насочва и помага на любимата си родина. В миналото, през годините на робство и трудности, нашите възрожденци са били хората, изправили България отново на крака и със своите действия, средства и знания, помогнали на народа да не забрави българската си същност, българските традиции и българската история.

              Кораби, пътуващи под тъмното нощно небе не могат да намерят верния път без светлината на фара, така и народът има нужда от фар, за да получи насоки и да може да поеме по правилния път. Такива пътеводни фарове са възрожденците. Те трябва да са образовани, всеотдайни и родолюбиви, за да могат да наставляват сънародниците си към светло бъдеще.

              „Дух безспокоен“, „нещастен мечтател“, „апостол и воин“, „тук мъдрец замислен, там луда глава“ е описанието, което дава Иван Вазов за Георги Сава Раковски. Писател, журналист, поет, публицист, историк и известен български революционер и възрожденец. Той е един от най-значимите за България възрожденци. Със своите действия и идеи той полага началото за въоръжена борбата срещу Османската империя на цялото обединено общество. Днес „на една широка столична улица, която носи неговото име, стои Раковски, стои там, горе, върху бялата стена, издялана от метал, потънал във времето…“ – пише в своя творба Веселин Ханчев за възрожденеца. Раковски става известен с изграждането на два плана за освобождението на България, със създаването на Първата българска легия и Тайния централен комитет. Той пръв стига до идеята за организирано революционно движение. Георги Раковски е роден на 14 април 1821 година в град Котел с името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет. Фамилията Раковски, която възрожденецът по-късно приема, идва от родното село на баща му Раково. Името Георги пък носи в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. През 1828 година Георги Раковски започва да учи в Котелското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в Цариград. Именно от престоя си в Цариград Раковски започва да развива своите идеи и да работи по тях. В турския град Раковски се запозната с Иларион Макариополски, който е начело на владиците в борбата за независима българска църква. По повод изпращането на българските владици на заточение и спонтанната и твърда защита, която българите оказват при ареста им от турските власти, и най-вече по повод опитите на някои българи да привлекат известните църковни водачи към униатското движение, което е огромно предателство спрямо собствения им народ, Георги Раковски в едно от писмата си до Йосиф Дайнелов, член на група млади българи в Цариград пише: разпложение ми според наш несчястен ся въпрос, беше такова, щото и перо веки не ми ся щеше да похвана! Не отчаяности, защото аз такова нещо не зная, но от гнева и жалости за онова предателство що ся е появило между нашим на които досега големи надежди полагахми!“ Мислите, които му идват от това предателство и от постоянството, което българите проявяват в битката си с гръцката патриаршия, Раковски влага в първите създадени от него планове за освобождението на България. Събитията, на които Раковски е свидетел, проява на храброст и достойнство, както и на предателство, страх и срам от страна на някои българи към родината си, раждат днес възрожденеца, революционера и будителя Раковски, когото помним и уважаваме.  Той е дал живот на едни от първите пламъчета, зародили се в сърцата на достойните българи, готови да дадат и дали живота си за България. И от там нататък всяко такова малко събитие, независимо дали е с успешен или несполучлив изход за България, има значение и точно такива малки неща палят големите пожари в сърцата на хората и именно с едно такова малко и не толкова успешно събитие се запалва огънчето в сърцето на българина Георги Сава Раковски, чиито първи мисли „без скъпоценна жертва, свобода ся не добива“ осветяват пътя на поколения апостоли, възрожденци и дори на обикновените хора през дългия , може би мрачен , но славен път на българите към свободата.

              След запалването на пламъка, решимостта е само доказателство и награда, която получаваш за направеното правилно решение. Вече с фиксираната цел Раковски поема уверено и участва и организира много чети и движения за освобождението на България. Благодарение на неговите действия, които понякога претърпяват провал, като например Браилският бунт, след който е осъден на смърт, но успява да избяга, той оставя целите и вярванията си на други млади и родолюбиви българи. Пример за това е Васил Левски. Младият апостол дори след смъртта на Раковски продължава неговите идеи и им вдъхва живот. Васил Иванов Кунчев постъпва като един от първите доброволци в Първата българска легия, създадена от Георги С. Раковски, и именно в нея получава прозвището си Левски. Действията на Раковски помагат и ръководят много други български апостоли като Каравелов, Хр. Ботев, Филип Тотю и др. Но най-важното е, че неговите постъпки и днес са примерни и много от съвременните хора трябва да се поучат и да приложат същата любов и решителност в действията си, както и да представят България в най-добрата ѝ светлина и винаги да се стремят към светло бъдеще, защото единствено така можем да се отблагодарим на нашите спасители, възрожденци, апостоли, революционери и будители.

​

*                              *                                       *

​

За „Илиада“ на Омир, Ахил, Агамемнон или за добрите и лошите герои

 

Александър Георгиев, 8 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон 

​

„Илиада“, поемата на Омир, описва съдбата на своите герои и разкрива както тяхното чувство за дълг, чест, достойнство, храброст и сила, така и техните човешки слабости.

Храбрият воин Ахил е полу-бог , божествен, богоравен, боговете бдят над него. С помощта на Атина той побеждава Хектор, но е лишен от божествено безсмъртие.

Ахил притежава голяма сила и мощ, чувствителен е и даже добродушен, уважаван дори от своите врагове. Той може да измоли от Зевс смъртта на Агамемнон, но не го прави, защото чувството за чест го задължава да се подчини на този цар.

Агамемнон е пълна противоположност на Ахил. Той е човек без чест, без морал, без принципи. Алчен и жесток. Страхливец и безсърдечен, но е избран за предводител на ахейците в Троянската война. Той приема войната като средство за забогатяване. Дори принася в жертва дъщеря си Ифигения , за да смили боговете.

И двамата герои на Омир са носители на човешки качества, с които приличат на обикновените хора. И днес има такива като Ахил, смели и готови на саможертва, макар и без божествена закрила и мощ.

Един от многото примери за геройство, доброта, честност и дълг, случващи се в днешно време, е детето от дома за изоставени деца, което се хвърли в дълбоките води, за да спаси друго дете. Герой е и железничарят, който намери куфар с пари и го върна, герои са и хората, които помагат на бездомниците, дядо Иван от дома за сираци, пожарникарят, който с риск за живота си се хвърли в горяща къща, за да спаси хората там и още много други. Това са знайни и незнайни постъпки, които показват, че добротата, човечността и дългът все още съществуват.

Разбира се, че има и хора като Агамемнон – жестоки, алчни, безсърдечни, без морал и принципи, но аз не искам да говоря за тях. Просто се надявам те да са малцинство!

Раяна Калоянова Методиева – 14 г., 7 клас 

​

НАЙ- ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ

            Облечена с най-обикновени дрехи, нищо специално, може би просто пуловер, дънки и обувки от магазина отсреща, с малка глава и дълга черна коса, толкова незабележима, почти като сянка. Има двама  или трима приятели, не са много. Тих и скромен човек, не проявяващ претенции, искания или капризи. Просто си вървеше, без да безпокои никого за нищо. Чак да ти стане чудно как има такова момиче в днешния модерен и забързан свят.

Е, има я - Ема от съседният клас.

            Може би и аз нямаше да я забележа, но за радост успях...! Бях една от щастливките, която се докосна до нейната доброта, ето кога:

            Беше слънчев топъл пролетен ден. Малка група момичета, в това число и аз,  си говорехме за какво ли не, забавлявахме се.

По едно време едно от момичетата, това срещу мен, се спъна на някакъв  камък и падна по лице на земята. Целите й ръце и крака бяха в кръв.

От другия край на площадката едно момиче на име Ема се втурна към нас. Останалите приятелки от групата ни, които придружавахме падналото момиче, не смеехме да я докоснем или приближим, защото беше станала локва кръв около нея. А това вече не беше смешно или забавно.

Деца от цялата площадката идваха да видят какво става, но нито едно от тях не смееше да помогне. Те само гледаха отстрани с големи любопитни очи.

Само Ема смело огледа ситуацията и сама се опита да помогне на падналото дете.

На мен отвътре ми стана гадно, че тя сама се опита да помогне на това малко момиче, но въпреки това не помогнах. И до този момент съжалявам, че не събрах кураж...

Лесно е да се забавляваш, когато всичко е наред.

След няколко минути Ема се затича към училищната сграда,  върна се с медицинската сестра.  След известно време и двете вдигнаха ревящото от болка момиче от земята и я заведоха някъде в училището.

Мина един час.

Ема сама се върна, погледна ме отстрани и мило се усмихна, не каза нищо, не упрекна никого.

 

 

 

Явор Кари Търнавски – 8 години, 2 клас

​

Какво ми разказа вятърът – Истории от света

​

Вятърът ми тихичко прошепна,

как носорог преследва лъв.

Тревата във саваната потрепва

и гледа кой ще бъде пръв.

 

Край Гранд каньон и Ниагара

от индианските огньове се разнася дим,

от струните на мексиканска нечия китара

достига музика до ескимос в иглу с комин.

 

През глетчери и ледове вековни

мигрират пак пингвините добри,

а в ледено море се стрелкат мощно

делфини кръстоносни сред вълни.

 

От София през Рим до Лондон даже,

от Хелзинки до Прага и навред

се стига лесно - вятърът ми каза,

дочух го  и ви го разказах в този ред.

​

*           *           *          *           *

​

Марк-Емил Калоян Методиев – 10 години, 4 клас

​

Какво ми разказа вятърът

​

Вятърът вчера

в ухото ми шепна

най-важни неща

за силата важна,

отвяла го по света.

За всички морета,

за всички полета,

над които е вял през деня.

 

*           *            *              *             *            *              *

​

Нейтън Питър Симеонов – 9 години, 2 клас

​

 

Какво ми разказа вятърът

 

Вятърът ми разказва хубави приказки и радва сърцето ми.

Щастливи са неговите приказки.

Видял е Слънцето с лице, което греело толкова силно и топло, че всички деца на земята се изпълнили с радост. Вятърът ги видял как те си играят с топка в парка и се смеят.

Видял е как Коронавирусът е изчезнал и животът пак е станал хубав и радостен.

​