Раяна Калоянова Методиева – 14 г., 7 клас 

НАЙ- ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ

            Облечена с най-обикновени дрехи, нищо специално, може би просто пуловер, дънки и обувки от магазина отсреща, с малка глава и дълга черна коса, толкова незабележима, почти като сянка. Има двама  или трима приятели, не са много. Тих и скромен човек, не проявяващ претенции, искания или капризи. Просто си вървеше, без да безпокои никого за нищо. Чак да ти стане чудно как има такова момиче в днешния модерен и забързан свят.

Е, има я - Ема от съседният клас.

            Може би и аз нямаше да я забележа, но за радост успях...! Бях една от щастливките, която се докосна до нейната доброта, ето кога:

            Беше слънчев топъл пролетен ден. Малка група момичета, в това число и аз,  си говорехме за какво ли не, забавлявахме се.

По едно време едно от момичетата, това срещу мен, се спъна на някакъв  камък и падна по лице на земята. Целите й ръце и крака бяха в кръв.

От другия край на площадката едно момиче на име Ема се втурна към нас. Останалите приятелки от групата ни, които придружавахме падналото момиче, не смеехме да я докоснем или приближим, защото беше станала локва кръв около нея. А това вече не беше смешно или забавно.

Деца от цялата площадката идваха да видят какво става, но нито едно от тях не смееше да помогне. Те само гледаха отстрани с големи любопитни очи.

Само Ема смело огледа ситуацията и сама се опита да помогне на падналото дете.

На мен отвътре ми стана гадно, че тя сама се опита да помогне на това малко момиче, но въпреки това не помогнах. И до този момент съжалявам, че не събрах кураж...

Лесно е да се забавляваш, когато всичко е наред.

След няколко минути Ема се затича към училищната сграда,  върна се с медицинската сестра.  След известно време и двете вдигнаха ревящото от болка момиче от земята и я заведоха някъде в училището.

Мина един час.

Ема сама се върна, погледна ме отстрани и мило се усмихна, не каза нищо, не упрекна никого.

 

 

 

Явор Кари Търнавски – 8 години, 2 клас

Какво ми разказа вятърът – Истории от света

Вятърът ми тихичко прошепна,

как носорог преследва лъв.

Тревата във саваната потрепва

и гледа кой ще бъде пръв.

 

Край Гранд каньон и Ниагара

от индианските огньове се разнася дим,

от струните на мексиканска нечия китара

достига музика до ескимос в иглу с комин.

 

През глетчери и ледове вековни

мигрират пак пингвините добри,

а в ледено море се стрелкат мощно

делфини кръстоносни сред вълни.

 

От София през Рим до Лондон даже,

от Хелзинки до Прага и навред

се стига лесно - вятърът ми каза,

дочух го  и ви го разказах в този ред.

*           *           *          *           *

Марк-Емил Калоян Методиев – 10 години, 4 клас

Какво ми разказа вятърът

Вятърът вчера

в ухото ми шепна

най-важни неща

за силата важна,

отвяла го по света.

За всички морета,

за всички полета,

над които е вял през деня.

 

*           *            *              *             *            *              *

Нейтън Питър Симеонов – 9 години, 2 клас

 

Какво ми разказа вятърът

 

Вятърът ми разказва хубави приказки и радва сърцето ми.

Щастливи са неговите приказки.

Видял е Слънцето с лице, което греело толкова силно и топло, че всички деца на земята се изпълнили с радост. Вятърът ги видял как те си играят с топка в парка и се смеят.

Видял е как Коронавирусът е изчезнал и животът пак е станал хубав и радостен.