Отново наши ученици с награди от конкурс

Наградени ученици от БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон на конкурса „Будители и възрожденци”, организиран от Българското сдружение „Възраждане” и училището към него в Прага

В раздел „Изобразително изкуство” – втора възрастова група :

Първа награда на Александър Георгиев - 14.г. 8 клас; Портрет на Иван Станчов ( в приложението);

Втора награда на Александра Йорданова – 14 г., 8 клас за портрет на Валери Петров – графика ( в приложението).

В секция „Литература” – есето на Девора Петрова Константинова, 14 години, 8 клас:

ВЪЗРОЖДЕНЦИ

есе

Идеите, довели българския народ до свобода и самостоятелна държава, се дължат на много от нашите възрожденци и будители. Благодарение на много родолюбиви българи и до днес България е независима държава. Борбата на нашия народ за свобода с поробителя е започнала от концепцията за извоюване на свободата със собствени сили. „В купом са българите своята свобода изгубили и пак вкупом трябва да я добият“ е ръководната мисъл, с която започва и продължава борбата срещу турското иго. Със собствените си думи и вярвания Георги Сава Раковски пробужда, предвожда, насочва и помага на любимата си родина. В миналото, през годините на робство и трудности, нашите възрожденци са били хората, изправили България отново на крака и със своите действия, средства и знания, помогнали на народа да не забрави българската си същност, българските традиции и българската история.

Кораби, пътуващи под тъмното нощно небе не могат да намерят верния път без светлината на фара, така и народът има нужда от фар, за да получи насоки и да може да поеме по правилния път. Такива пътеводни фарове са възрожденците. Те трябва да са образовани, всеотдайни и родолюбиви, за да могат да наставляват сънародниците си към светло бъдеще.

„Дух безспокоен“, „нещастен мечтател“, „апостол и воин“, „тук мъдрец замислен, там луда глава“ е описанието, което дава Иван Вазов за Георги Сава Раковски. Писател, журналист, поет, публицист, историк и известен български революционер и възрожденец. Той е един от най-значимите за България възрожденци. Със своите действия и идеи той полага началото за въоръжена борбата срещу Османската империя на цялото обединено общество. Днес „на една широка столична улица, която носи неговото име, стои Раковски, стои там, горе, върху бялата стена, издялана от метал, потънал във времето…“ – пише в своя творба Веселин Ханчев за възрожденеца. Раковски става известен с изграждането на два плана за освобождението на България, със създаването на Първата българска легия и Тайния централен комитет. Той пръв стига до идеята за организирано революционно движение. Георги Раковски е роден на 14 април 1821 година в град Котел с името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Неговият баща Стойко Попович е търговец и занаятчия и се ползва с огромно уважение и авторитет. Фамилията Раковски, която възрожденецът по-късно приема, идва от родното село на баща му Раково. Името Георги пък носи в чест на вуйчо си капитан Георги Мамарчев. През 1828 година Георги Раковски започва да учи в Котелското килийно училище, а след това продължава обучението си в Карлово при известния български учител Райно Попович. От 1837 г. той вече е възпитаник на елитната гръцка гимназия в Цариград. Именно от престоя си в Цариград Раковски започва да развива своите идеи и да работи по тях. В турския град Раковски се запозната с Иларион Макариополски, който е начело на владиците в борбата за независима българска църква. По повод изпращането на българските владици на заточение и спонтанната и твърда защита, която българите оказват при ареста им от турските власти, и най-вече по повод опитите на някои българи да привлекат известните църковни водачи към униатското движение, което е огромно предателство спрямо собствения им народ, Георги Раковски в едно от писмата си до Йосиф Дайнелов, член на група млади българи в Цариград пише: разпложение ми според наш несчястен ся въпрос, беше такова, щото и перо веки не ми ся щеше да похвана! Не отчаяности, защото аз такова нещо не зная, но от гнева и жалости за онова предателство що ся е появило между нашим на които досега големи надежди полагахми!“ Мислите, които му идват от това предателство и от постоянството, което българите проявяват в битката си с гръцката патриаршия, Раковски влага в първите създадени от него планове за освобождението на България. Събитията, на които Раковски е свидетел, проява на храброст и достойнство, както и на предателство, страх и срам от страна на някои българи към родината си, раждат днес възрожденеца, революционера и будителя Раковски, когото помним и уважаваме. Той е дал живот на едни от първите пламъчета, зародили се в сърцата на достойните българи, готови да дадат и дали живота си за България. И от там нататък всяко такова малко събитие, независимо дали е с успешен или несполучлив изход за България, има значение и точно такива малки неща палят големите пожари в сърцата на хората и именно с едно такова малко и не толкова успешно събитие се запалва огънчето в сърцето на българина Георги Сава Раковски, чиито първи мисли „без скъпоценна жертва, свобода ся не добива“ осветяват пътя на поколения апостоли, възрожденци и дори на обикновените хора през дългия , може би мрачен , но славен път на българите към свободата.

След запалването на пламъка, решимостта е само доказателство и награда, която получаваш за направеното правилно решение. Вече с фиксираната цел Раковски поема уверено и участва и организира много чети и движения за освобождението на България. Благодарение на неговите действия, които понякога претърпяват провал, като например Браилският бунт, след който е осъден на смърт, но успява да избяга, той оставя целите и вярванията си на други млади и родолюбиви българи. Пример за това е Васил Левски. Младият апостол дори след смъртта на Раковски продължава неговите идеи и им вдъхва живот. Васил Иванов Кунчев постъпва като един от първите доброволци в Първата българска легия, създадена от Георги С. Раковски, и именно в нея получава прозвището си Левски. Действията на Раковски помагат и ръководят много други български апостоли като Каравелов, Хр. Ботев, Филип Тотю и др. Но най-важното е, че неговите постъпки и днес са примерни и много от съвременните хора трябва да се поучат и да приложат същата любов и решителност в действията си, както и да представят България в най-добрата ѝ светлина и винаги да се стремят към светло бъдеще, защото единствено така можем да се отблагодарим на нашите спасители, възрожденци, апостоли, революционери и будители.