АПОСТОЛЕ… А постоле, отново е свирепа зима.
П роплаква вятър в изоставен храм,
О голен до стени. Неутешимо
С ълзи свещта , запалена от срам!
Т ака си тръгват само най-големите -
О громните души, без светски шум
Л етиш през нас, а ние - уж във времето
Е хтим след теб. Решетки от куршум.
Н ароде ? Питаш . Преминават живите.
А подир тях изтлява тишина.
Р одихме се. Търпим. Къде отиваме,
О , майко моя, стъпкана земя?
Д али ще ни простиш, че оредяваме -
Е единствено след хляба в своя път ?
С амотни, разпилени като гарвани -
П о чужди друми, думите пищят.
И все пак влачим впримчен здраво спомена.
Ш уми бесило. Носим в таен стон -
Л ицето ти , Апостоле, изронено -
И конно и прощаващо. Поклон!
Здравка Владова -Момчева
преподавател в Българското училище „Иван Станчов”
към Посолството на България в Лондон
Yorumlar