149 години от онзи 18 февруари 1873 година

АПОСТОЛЕ… А постоле, отново е свирепа зима.

П роплаква вятър в изоставен храм,

О голен до стени. Неутешимо

С ълзи свещта , запалена от срам!

Т ака си тръгват само най-големите -

О громните души, без светски шум

Л етиш през нас, а ние - уж във времето

Е хтим след теб. Решетки от куршум.

Н ароде ? Питаш . Преминават живите.

А подир тях изтлява тишина.

Р одихме се. Търпим. Къде отиваме,

О , майко моя, стъпкана земя?

Д али ще ни простиш, че оредяваме -

Е единствено след хляба в своя път ?

С амотни, разпилени като гарвани -

П о чужди друми, думите пищят.

И все пак влачим впримчен здраво спомена.

Ш уми бесило. Носим в таен стон -

Л ицето ти , Апостоле, изронено -

И конно и прощаващо. Поклон!

Здравка Владова -Момчева

преподавател в Българското училище „Иван Станчов”

към Посолството на България в Лондон