Първи дни

Всяко лято си отива но не съвсем. Разбрах тази простичка истина миналата събота, 14 септември, когато прекрачвайки прага на БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон, класната стая се изпълни … с лято. Толкова избуяло, свежо и приказливо лято, че тъничката носталгия по горещите отминали дни се изпари напълно. Защото лятото преминава в нашите деца, а те го завръщат в училище – урожайно и стихийно – трябва само да имаш силата и готовността да го срещнеш.

Зареждащо е усещането, че отново заставаш на мястото си, че порядъкът се завръща по спиралата на ново ниво, на по-висока скорост, с други предизвикателства. Ние всички, учители и ученици, всяка година се оказваме други. Помъдрели, успяваме да забележим всичко онова, което си струва да донадградим.

Пред мен са новите деветокласници, а постигнатото само преди два месеца, се усмихва в озарените лица на вече завършилите ни абитуриенти – студенти в различни университети, които са дошли да ни поздравят. Други, Радини вълнения, чрез които можем само да им пожелаем на добър час. После се завръщаме в „рутината“ - учебници, тетрадки, напътствия, уж тегави подробности, но без тях няма как да сътворим начало. А нали учителската професия се оказва начало на всички останали професии и от нея тръгват пътищата, по които децата ни ще вървят ?

Гостува ни директорът на нашето училище, госпожа Снежина Мечева. Носи ни новини от изминалия сезон. Толкова много има за споделяне, толкова събития са се случили, за да ни окуражат да продължим - конференцията на Асоциацията на българските училища в чужбина, срещите с вицепрезидент Илияна Йотова, с министър – председателя на България, г-н Бойко Борисов, с министъра на образованието, господин Красимир Вълчев, с представители на МОН, колеги – учители от стотиците български училища по света. Сякаш в класната ни стая навлиза България, която ни следва навсякъде и ни очаква, за да ни напомни, че и нейните врати са отворени за нас. Че университетите у дома също предлагат добри възможности, че да си глобален, означава да бъдеш и достатъчно смел да се завърнеш, да учиш и работиш в страната си, да я населиш с личния си талант и умения. Да я градиш чрез най-доброто, което си научил в чужбина. Да отвоюваш свое пространство у дома със самочувствие, можене и опит.

Затова е зареждащо усещането, че отново заставам на мястото си точно тук и сега, пред тези млади хора, всеки в началото на своята пътека, със своя надежда и своя съдба. Изправени пред избора да бъдат себе си в глобалния свят, те имат нужда от своите учители, които да ги напътят в добра посока, да им заговорят на техния език, да ги въведат в света по стъпките на родните думи. Смеем се и се поздравяваме на български. Прегръщаме се по български. Пристъпваме в Новата си българска учебна година. Българско ни е, защото сме заедно и трябва да продължим. Училището ни обгръща като дом, в който се завърнахме, за да съградим своето ново начало.

Здравка Владова – Момчева , преподавател по БЕЛ в гимназията на БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон