Our Recent Posts

Tags

No tags yet.

За традициите, порастването, онаследяването, за Първия учебен ден на 2019 г. в БУ „Иван Станчов” към

От години твърдя, че когато работиш с деца – не можеш да остарееш истински. Защото младостта влиза ежедневно в очите ти, от там в сърцето – тя те учи на всичко ново, което идва от Бъдещето. Чрез децата ти виждаш изгрева на идното.

Тази година разбрах и нещо друго. Старостта не е изобщо страшна, ако дочакаш внуци. То това всички са го чували, но могат да го усетят като истина само когато им се случи наяве.

Не случайно започвам този разказ за Първия учебен ден на 2019 година в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон именно с тези размисли, защото в нашето училище аз имам вече „внуци” – децата на мои бивши ученици. Вярно, че това ме кара да се чувствам „пораснала” на години, но истината е, че всъщност „пораства” усещането ми за постижение. Какво по-голямо признание да дочакаш твои бивши ученици да ти доведат с усмивка, доверие и обич най-скъпото – своите рожби. Невероятен подарък за един учител. Доказва, че споменът за училището ни, за учителите в него, споменът за подарената България в техните училищни дни не ги е напуснал. И тези безценни спомени и уважение ги карат да хванат за ръчичка своите наследници и да ги доведат в училището ни с букет цветя и надежда, че пътеката към нас е завинаги. Пътеката на познанието, която в чуждата страна води обратно там, където ни теглят най-нежните спомени за корените на Рода.

Горда съм, че в последните години имам вече 7 такива „мои внучета” - деца на ученици, пораствали преди години в класните ни стаи.

В нашето училище „Иван Станчов” първите учебни дни започват за различните ни класове по различно време. В деня, когато открихме годината за нашите най-малки Азбукарчета – 4 и 5-годишните, бях така възрадвана да видя Поли (една от трите сестрички, които в първите години на училището ни учеха при нас). Води ми нейния малък син, който разбира български, но понеже таткото е от Бразилия – трябва да го научим да чете и пише, да заговори на български. В тази група е и малката Ниа – щерка на Ангел, мой ученик и съученик на сина ми, когато бяха при мен осмокласници. Така се съгражда традиция – печалба за нас, но и за България. Защото традиция означава история. А история – означава: от миналото към бъдещето по утъпкана и достойна пътека.

Ето и малко информация от нашия преподавател в предучилищната ни група „Азбукарче”, г-жа Невяна Анастасова. Тя и г-жа Валентина Александрова водят мънинките ни зайци-всезнайци чрез веселие – към познание за Нашето, за Българското. Линк: https://www.schoolbgembassy.org.uk/single-post/2019/09/22/Откриване-на-учебната-20192020-г-за-групи-Азбукарче

За първи път тази година г-жа Невяна Анастасова и д-р Валентина Александрова повеждат и новата ни група за деца, които не владеят добре български. Ще обучават по новите учебници – помагала за изучаване на български език като чужд. Прекрасно е, че в тези помагала имат участие и наши колеги - преподаватели от българските училища в чужбина. Още от първия ден в тази засега експериментална група колегите споделиха, че децата веднага са се почувствали по – добре, започнали са да разговарят, прегърнали са новата възможност с желание.

Понеже училището ни е голямо – не можем вече да се побираме дори в салоните на посолството с всичките класове, затова най-голямо внимание всяка година отдаваме на новите ни първокласници. На тържествена церемония в големия салон на посолството ги посрещаме в присъствието на Посланика на България и е чест именно тези деца да се почувстват най-горди, защото приключват с детското училище и идват в голямото, където учението става като за пораснали. Под звуците на химна на училище ни, предвождани от знамето на БУ „Иван Станчов”, децата минават под венец от цветя, украсен с една голяма шестица – за да са отличници през годините, които им предстоят.

Първите поздравления към децата и техните родители отправя нашият нов посланик – г-н Марин Райков. Личи загриженост и желание да се направи най-доброто и за учениците, и за общността ни. А това е окуражаващо и задължаващо. Няма да разочароваме. Така, както е било от създаването на училището ни та до днес.

Г-жа Анастасова представя на гостите и родителите новите първолаци и започва една чудесна малка програма от песни и стихчета, за да видят и чуят всички колко много са научили децата, докато са били в предучилищната група „Азбукарче”.

Най – забавна е Елдорис – истинска актриса и малка поп-звезда –която запя:

„Първи клас, хей! Вече съм първи клас!

Първи клас, хей, много съм важна аз!”.

Ама разбира се! Важни деца с румени от радост лица! Поемат за първи път Буквара, отчупват от питката и похапват от нея с шарена сол, за да е на късмет новото начало.

Поздравява ги нашият преподавател по народно пеене и ръководител на Лондонския български хор – г-жа Десислава Стефанова, заедно с двама от нейните хористи. От редиците на гостите изскача една от новите ни ученички в 4-ти клас – Анни, която се присъединява към изпълнителите и заедно огласят вечерта с песента за Джорето, дето плете шарения чорап. Анни идва от Българското училище с хор „Гергана” в Ню Йорк и сега ще е вече наша хористка! Блазе ни!

На този ден с особена радост представям на всички още една моя бивша ученичка – Розалинчето. Помня ги чудесно как с брат й, 4 години по-голям от нея, дойдоха преди много години да учат при мен. Бяха нежни, умни, способни деца с много мили родители. И ето че Розалина е омъжена за японец, имат си дъщеричка на 4 години, която сама е пожелала да тръгне и на българско училище, за да научи езика на мама и баба, а дядо, макар да е англичанин – говори прекрасно български. Тук е и японският съпруг на Розалинка. Всичко това ме разтапя, споделям го с гостите ни и празникът става по-различен, по-вълнуващ, по-семеен. Поемам новия 1 клас, прегръщам ги с радост, с надежда и увереност – на Нова година всички ще могат да четат и пишат! 30 години спазвам това обещание. Пожелавам на децата да останат с нас чак до 12 клас.

Това не е химера. За нас това си е реално и постижимо.

В края на миналата учебна година , когато направихме бала на нашите абитуриенти, сред тях имаше мои ученици, които бяха с мен от 1 клас до 8 клас. В 9-ти ги предадох на г-жа Здравка Момчева, за да ги изведе тя чак до последния 12 клас. И макар че за всички български училища по света е най-трудно да се задържат гимназистите, защото в местните училища ангажиментите им са много натоварващи – при нас гимназиалният ни клас е голям, може би най-голям в Европа. Защото г-жа Момчева е учител-магнит, поет и писател, който може и знае как да пленява с познанията си, с подхода си, с обичта към тийнейджърите.

На този линк прочетете за вълнението на Здравка от този първи ден за нашите големи и красиви гимназисти, в който ден за пореден й път предадох моите довчерашни осмокласници. В първия ден не можаха да дойдат всичките 21, но в следващата събота г-жа Момчева ми докладва, че целият бивш 8 клас се е събрал и тя е възхитена. Има защо – бяха ми много палави, но и много задружни. Училището за тях беше клуб по приятелство и така ще бъде – до края! Линк: https://www.schoolbgembassy.org.uk/single-post/2019/09/22/Първи-дни

На добър час , мили наши: ученици, учители, родители, настоятели, съмишленици!

Струва си да превърнеш едно училище в Родина и да имаш за хазяи истински стопани на българщината: Българското посолство в Лондон,

Така се успява.

С уважение,

Снежина Мечева

директор на БУ „Иван Станчов”

към Посолството на България в Лондон, Великобритания

©2018 Българско Училище "Иван Станчов" към Посолството на България в Лондон