Доброто трябва да започва отначало!

Какъв по-хубав повод за такова начало от първия учебен ден, в който започва нова година от нашия училищен живот ?

Достатъчно е да видя озарените лица на учениците си, донесли букети от лято в училищния двор, за да забравя , че всъщност става въпрос и за рутина, планиране , проверки на домашни работи, и уроци. Сигурна съм, че всички български учители се чувстват така при срещата с порасналите за един сезон свои възпитаници. Защото , всъщност, става въпрос за пореден старт по спиралата на знанието, който ще бъде вълнуващо различен, защото отново започва отначало.

И тази година в Лондон се събрахме с гимназистите за поредния старт. Шумно е. Празнично. Завръщане у дома. Няма значение, че обстоятелствата около нас са толкова затрудняващи и непредсказуеми. Важното е, че всички искаме да сме тук, за да продължим. Уж сме си същите, но не съвсем.

Вглеждам се в лицата около мен, раздавам учебници, обяснявам какво ще учим през предстоящата учебна година. И тогава осъзнавам, че 15 септември , такъв, какъвто си го знаем от България, се е пренесъл и в Лондон. Но само тук – на родна територия в Посолството – имаме привилегията да го усетим като поредно начало. Защото сме българи. Просто така сме закодирани – да празнуваме учението и училището си. В английските училища просто се влиза в час и радостта от срещата с класа остава зад прага. Правилата „събуват обувките“ на шума и емоциите, между чиновете те стъпват „на пръсти“. Там има само продължение – планирано дата по дата и час по час чак до средата на юли. Слава Богу, че ние не се страхуваме да започваме отначало …

Надничам зад купчините цветя (при нас не са забранени), усмихвам се, бързам да запомня имената на новите осмокласници, учудвам се колко са пораснали „големите“ от горните класове. Някакво такова не-униформено тържество, с нови дрехи, с първи впечатления, летни спомени и любопитство към предстоящото. При нас никой не идва насила. Ето защо всяко наше начало е винаги любословно и любознателно.

Знаем, че има много за учене, че има все още пандемия, разстояния и нередовен лондонски транспорт. Но знаем и че отпразнувахме започването на поредното си училищно помъдряване, скрито в учебниците и закодирано в кръвта ни, за да се стремим към своето си, да говорим езика си, да ни има. Защото мъдростта носи и радост. Убедени сме в това. И доброто трябва да започва отначало.

Здравка Владова – Момчева

преподавател по български език и литература в гимназиалния курс

БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон

На снимката – новите осмокласници в първия си учебен ден, преминали от прогимназията в гимназията на нашето училище.