Да откриеш Троя или мечтата като начин на живот

Любомир Върбанов, 8 клас , Бу „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

 

Човек мечтае, за да постигне нещо приятно, за да получи удовлетворение. Големите мечти дават посока и цел в живота, нещо към което да се стремиш. Те показват надежда и очаквания за нещо, което предстои в бъдещето.

Трябва да мечтаеш, за да знаеш кой си и какво искаш от живота. Много от големите личности в историята са били и мечтатели. Техните мечти са определили живота им и това, което са ни оставили.

Такъв мечтател е бил и Хайнрих Шлиман, откривателят на древна Троя, описана в Омировата „Илиада“. Още от детството си той получава немското издание на „Илиада“ с красиви илюстрации. Книгата му направила невероятно впечатление и у него се зародила мечтата да открие митичната Троя.

Тази мечта преобърнала целия му живот и му дала цел. Пътят до нейното постигане бил труден обаче! Нямало никакви доказателства, че Троя действително е съществувала. Нужни били и доста финансови средства, работници, както и разрешение от турските власти за разкопки и археологически проучвания. Шлиман получил такова разрешение след години на очакване.

Но той не губел вяра и надежда , че ще успее да постигне детската си мечта. Това не станало чрез търговските му умения и богатства, а именно чрез откриването на Троя ! Така той оставил завинаги името си в историята и ни е дал пример как мечтите могат да определят живота на човека!

_____________________________________________________________________________________

Поемата „Илиада“ от Омир – смесица от конфликти между човешкия и божествения свят

Андрей Георгиев, 8 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

 

„Илиада“ е разказ за военното минало на древните гърци. Войната за завоюване на Троя е пресъздадена в поемата. Легендата за похода към митичния град се е предавала от поколение на поколение, променяла се е и от нея е възникнало това безсмъртно произведение.

Троянската война не е пресъздадена изцяло в текста. Изобразен е само епизод от нея – последната, десета година от воденето на войната.

Произведението започва с гнева на Ахил, полубог, най-силният между ахейците. Той негодува, че след като цар Агамемнон, предводителят на ахейските войски , е принуден да върне своята плячка – красавицата Хризеида – на нейния баща , жрецът на бог Аполон Хриз, Агамемнон посяга на неговата военна награда – девойката Бризеида. След намесата на Нестор, помирителят в конфликта между двамата, Ахил отстъпва момичето на Агамемнон, но това още повече усилва гнева му. Той наказва алчния цар Агамемнон като се оттегля от военните действия. Отсъствието му от бойното поле води до загуби за ахейците. Така гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, се оказва завръзка в поемата.

Във всички епизоди от поемата сблъсъкът на човешкия и божествения свят прави впечатление със своите контрасти. За нас, хората, трогателна със своята човечност е Шеста песен от творбата, в която е описана срещата между Хектор и Андромаха. Съпругата на героя го моли да остане зад градските стени, да запази живота си, защото без него, за Андромаха съществуването губи своя смисъл. Тя е загубила своите близки и за нея Хектор е всичко!  Троянският принц, обаче отказва такова спасение. Той е преди всичко воин и защитник на своя народ. Чувството му за достойнство, дълг и чест го карат да преодолее естествения човешки страх от смъртта и да не изостави своите съграждани.

Междувременно, Патрокъл, най-близкият приятел на Ахил, виждайки неуспехите на ахейците, се преоблича в доспехите на Ахил и успява да отблъсне троянците до стените на града. Мислейки, че това е самият Ахил, Хектор убива младия Патрокъл и пленява доспехите му. В тази ситуация Хектор се оказва носител на трагическа вина, тъй като причинява зло, без да го е искал. За тази своя грешка героят на Троя по-късно заплаща с живота си.

В изображението на човешкия свят в поемата на преден план изпъква мотивът за приятелството , който е въведен чрез образите на Патрокъл и Ахил. Въведена е и темата за мирния живот, която откриваме в семейната сцена между Хектор и Андромаха, и продължена в 18 песен, в която се описва изковаването на щита на Ахил. На този щит , читателят може да разпознае всички онези моменти от мирното съществуване на древните, които толкова липсват в условията на война.

В текста откриваме и намесата на божествения свят в света на смъртните – майката на Ахил, морската богиня Тетида измолва от Хефест – бога-ковач – да изработи нови доспехи за сина и, наместо отнетите от Хектор при убийството на Патрокъл. Помирен с Агамемнон и получил от майка си Тетида новите доспехи, изковани от небесния майстор, Ахил отмъщава на четвъртия боен ден за смъртта на приятеля си. В двубой, той убива Хектор. Преди смъртта си Хектор моли своя враг да не хвърля тялото му на кучетата, а да го погребе според старинните обичаи.Този момнт отвежда отново към идеята за проявите на човешкото в поемата. Но Ахил, обезумял от скръб и гняв срещу самия себе си, продължава жестоко да отмъщава на мъртвия си враг. Той връзва тялото на Хектор за колесницата си и подкарва конете към стана на ахейците. При тази сцена, цяла Троя е обхваната от плач, което е и препратка към изявите на човешкото в текста, което е поругано чрез оскверняване тялото на мъртвия герой.

Тогава се намесва божествената справедливост – бог Зевс изпраща Тетида да вразуми сина си Ахил и да го накара да върне тялото на Хектор на троянците. Това се случва в трогателния епизод с пристигането в стана на ахейците на престарелия цар на Троя, Приам, бащата на Хектор. Той измолва тялото на мъртвия си син и успява да смекчи студеното сърце на Ахил. Във финала на поемата, сякаш човешкият свят надделява над божествения чрез временното възстановяване на порядъка във враждуващите лагери.

____________________________________________________________________________________

Пътя на сърцето и пътя на дълга

( Размисли по романа в стихове „Евгений Онегин“ от А.С.Пушкин)

Зорница Христова, 9 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

Сърцето и умът са изключително различни. Те преживяват много различни емоции и вземат различни решения. Имат различни мнения по теми, по които често има конфликт и борба между тези две човешки сетива.

Те са способни да предизвикат будна война в самите нас. Кой ще победи? Сърцето или умът?

Пътят на сърцето е по-нежен, той е пълен със страст. Като хора, ние притежаваме инстинкт да го последваме. Но дали това е правилната посока?

Пътят на дълга е изпълнен с логика, но често изключва много важни емоции и този път може да ни се стори тъмен и не толкова забавен.

В романа „Евгений Онегин“ Александър Сергеевич Пушкин ни представя различните посоки на тези пътища чрез любовта на Татяна към Онегин. Романът, също така ни показва значението на скуката и вярата.

В текста на творбата Татяна изпитва изключително силна и страстна любов към Онегин, която я кара да престъпи правилата на своя регламентиран свят. Не е редно младо момиче първо да разкрива чувствата си пред мъж, нали? Тя мисли за своя любим ден и нощ, сънува го, иска да бъде близо до него. Дори когато идват гости в дома им, тя се дразни, защото чуждото присъствие и пречи да си мисли за Евгений. Татяна се влюбва от пръв поглед и се отдава на своите мечти за взаимна любов. Затова и решава , че няма смисъл да крие своите чувства , както и вярата и надеждата си, че може би Онегин също я обича. Но когато му доверява любовта си, той я отхвърля.

Вече споменах, че в този роман е прокарана и идеята за пагубното влияние на скуката и светското отегчение, на които е носител самият Евгений Онегин. Очевидно е, че подобно състояние на духа може да причини голяма болка на другите. Нещо повече – скуката може да убие душата на човека и да го унищожи. Скуката замъглява ума. Затова не е правилно да избереш третия път – този на парите и светските удоволствия – защото междувременно можеш да изгубиш шанса си да срещнеш голямата си любов.

Пушкин създава композиционно този роман в две огледални части. В първата част Онегин отхвърля чистата и искрена любов на Татяна, заради собствената си преситеност и скука, които притъпяват разума и чувствата му.

Във втората част Татяна отхвърля безумната любов на Онегин, въпреки че още го обича, защото избира пътя на дълга – да остане вярна на своя съпруг. За нас, читателите, остава големият въпрос – всъщност в кого се влюбва Евгений Онегин – в невинната девойка Татяна или светската княгиня, в която я превръща нейният високопоставен брак ?    

_________________________________________________________________________________________

Мечтата като начин на живот

Антъни Данев, 8 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

Джеф Безос едва ли някога е предполагал, че един ще стане един от най-богатите хора в днешния свят и неговата компания „Амазон“ ще бъде толкова преуспяваща. Той не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си една след друга.

Като малък той е бил едно много срамежливо момче с очила, дете на млади родители, които бързо се развеждат. Получил е фамилното си име от втория си баща – Безос.

Бил е отгледан от баба си и дядо си, като дядо му непрекъснато го е окуражавал и вдъхновявал.  В тийнейджърските си години е работел в Макдоналдс. Интересите му са били свързани с компютърните науки и изследвания на Космоса, както и с космическите пътувания.

Въпреки че е работил за много известни фирми, той не спирал да търси начини да основе своя собствена компания. И така един ден се ражда „Амазон“, основана в гараж и предлагаща книги на първо време за онлайн продажба. Много скоро след това той включва в продажба и други продукти.

Безос следва и една друга своя мечта – транспортиране на пътници в Космоса. Влага много пари и време, за да изследва Вселената. Като ученик често казвал пред учителите си, че „бъдещето на човечеството не е на тази планета“.

Джеф Безос е един успял човек, който се бори за мечтите си. Това дава сила и вяра на хората да се борят и продължават напред. Има много хора по света, които не успяват да сбъднат мечтите си, други се примиряват със съдбата си и често работят професии, които не харесват, но са принудени от живота да ги упражняват, за да оцелеят.

Пожелавам на всеки да следва мечтите си, а  ако не може, нека търси други начини или други мечти, но да не се отказва. Нека всеки човек има вяра и дух в това, което прави!   

________________________________________________________________________________

Мечтата като начин на живот

Катрин Данева, 8 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

 

Мечтата като начин на живот или да откриеш таланта си, като пишеш за Хари Потър и Джоан Роулинг.

Всички знаем писателката и авторката на фентъзи поредицата „Хари Потър“ и почти всички сме чели нейните книги за Хари Потър. Гледали сме и филмите за него.

Мечтата на Джоан Роулинг е била само да има възможност да пише истории. Обичала е много да чете и учи езици. Тя е живяла много труден живот и не е дин път се е отказвала да се бори. Сама е отгледала дъщеря си, като дълго време е оцелявала на помощи от държавата.

Въпреки всички трудности тя е успяла да завърши първата си книга за Хари Потър. Майка и умира през това време и тя не е могла да и разкаже за нея.

Много издателски агенции не са вярвали в успеха на книгата и. След една година откази, най-сетне едно издателство решава да я издаде през 1996 година. Собственикът много харесал историята за Хари Потър и дал шанс на авторката. Тя става известна само за един ден и след първата книга валят поръчки за още. И така Джоан започнала да живее мечтата си , и да прави това, което обича най-много.

Цели четири книги е написала на един дъх. После си е взела малко почивка и е довършила другите три. Всичките седем романа са преведени на 67 езика и се продават успешно. Въпреки, че е спечелила много пари, писателката не води охолен и разточителен живот, а участва в благотворителни каузи и дори дарява част от богатството си. Спонсорирала е “Comic Relief”, бореща се с бедността, участва в каузи за подпомагане на деца в сиропиталища, като другата им мечта е всяко дете да има семейство. Дано да се сбъдне! Дано !

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мечтата като начин на живот

Иво Папинов, 8 клас, БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон

 

Мечтата е абстрактна форма. Самата дума „мечта“ е двусмислена, независимо дали означава преживявания и фантазии, или съкровени стремежи. Така или иначе, мечтите са нещо универсално, те имат значение за всички, но според мен в съвременното общество, мечтите намаляват поради днешните представи на хората за добър живот. Следователно, мечтите днес се оказват ненадеждни за начина ни на съществуване.

Обаче, не може да се отрече, че мечтите са от голямо значение, че те добавят цел към живота, като дават сила и крила от устойчивост на индивида, като му помагат да продължи дори в трудни времена. Можем да кажем, че без мечти животът е безцелен, монотонен и безцветен. Мечтите играят голяма роля дори в нашето психологическо функциониране. Те ни помагат да се справяме с нашите емоции, мисли и действия, както и да решаваме своите проблеми. Те очевидно са от решаващо значение за нашето психическо и емоционално здраве. За някои хора това е причината, която ги кара да продължават напред.

Важно е да имаш мечти и стремежи в модерното общество, това е мотивация, която предполага и действие. За съжаление, обаче, креативната индустрия днес е по-пренебрегвана в сравнение с научната индустрия. Обществото цени повече професии като лекари, адвокати и т.н. Но какво би станало някой ден ако няма артисти и продуценти? Какво би станало , ако единствената ти мотивация и мечта е да бъдеш художник , ако виждаш себе си само в реализирането на такава мечта? Ако не можеш да постигнеш това, това означава ли, че целият ти живот е погубен? В този дух си мисля, че мечтите като начин на живот може би не са най-добрият път към намиране на цел. Те, очевидно, са важни, но според мен по-важно е човек да има други фактори, които да го поддържат, за да се почувства щастлив. Такива фактори например са семейството и приятелите.

Животът се движи много бързо. Като влак. Пътуването е планирано, но понякога спира и това обикновено е неочаквано, затова смятам, че най-добрият начин  е да живееш живота си пълноценно. Без преценката на други хора. Да правиш това, което те прави истински щастлив!